Поезия

Смарагди се топят във твоите очи!
Зелената и искрометна влага
на твоя взор, вълнуващ като сага,
в дълбоко-нежна искреност те обличи.

Гледам в теб и твойте устни,
цвят божествен в земен рай.
Кой създаде ги тъй изкусни,
че душата ми без тях ридай.

Дълбока нощ - луната грей -
и чезна аз в тъга; -
самси така, о знам, копней
и той за мен сега...

Искам да кажа, бъди ти щастлив,
но мъката в теб се оглежда.
И гледаш към мене отчаян и див,
изгубил последна надежда.

О, само за едничък миг
при теб да литна аз сега -
как бих , от твоя бледен лик
дете, - отнела вечната тъга.

1 Не искай нищо,
за да не ти тежи това,
което си поискал.
Нали от нищото
започва всичко
и пак в него
се завръща то?

Докато там ти гонеше мечтите,
като чайка кацнала на неизвестен бряг.
Тук едно момче заспиваше със сълзите,
за да се срещне с тебе в сънят си пак.

Спиш недолюбена ти в нощта,
макар, че си с друг тази нощ у дома.
В сънят неспокоен, глас ти нашепва,
за една друга обич и изречена клетва.