Колко струва твоето "ОБИЧАМ" -
шепа сълзи и въздишки килограм?
На храм ограбен днес приличам -
колко още искаш да ти дам?!
Душата ми отдавна е изхарчена -
всеки ден ти давах по парче от нея,
но бях сама, безмилостно ограбена -
и без душа привикнах да живея!
Колко струва нежността ти -
една дузина продадени мечти?
Малко ли платих за любовта ти?
Колко ще ми вземеш още ти?!
Дълго събирах късчетата от любовта,
подреждах ги в бленувана картина,
но ти без жал картината ми зачерта -
пейзажът топъл без любов изстина.
Колко струва твоето сърце? -
Със болката си в брой ще ти платя!
Вземи дори усмивката от моето лице -
без теб, не ми е нужна тя!
Сега е празнота в гърдите
и вече нищо не боли...
не плачат вече и очите -
пресъхнаха сълзите им дори.
Наситих се на обич - милостиня -
вземи си я, иди си с нея!
И нищо, че душата е пустиня -
аз вече свикнах с нея да живея!
Автор: BlaCkMooN's Art