09272021Пон
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Спри сърце

Боляха много тежките плесници
от хора, за които се раздавах.
Кървях от грозните ритници,
които вместо обич получавах.

Но аз не спирах - пак обичах
и често спъвана, отново се изправях
предавана, ограбвана - отново тичах
и раните в душата си забравях.

Дори и непростимото прощавах -
опора бях дори за враговете.
Ръка за помощ винаги подавах,
макар сама да вехнех като цвете.

Но уморих се вече да се боря за любов -
навярно тя не съществува.
Напразно моето сърце изпраща зов
щом никой ударите му не чува.

Дори и продавачът на надежди
за мене своя щанд затвори
а лицемерието, с лъскави одежди
лъжливи думи срещу мен говори.

Спри сърце! Не се бунтувай! -
Недей да биеш бясно във гърдите!
С надеждите се ти сбогувай -
не видя ли измама са мечтите!?

Автор: BlaCkMooN's Art




  • Нови

  • Най-четени