Подир джуджетата Господ сътворил исполините цоглавци. Били огромни: като протегнели ръка стигали небето.

Според едно старо поверие, достигнало до нас от древността, всяко от листенцата на четирилистната детелина си има своето специално значение:

Тук някъде (около Пампорово), твърдят сладкогласните певци и свирачи от Родопа, е било царството на митичният Орфей. По южните склонове на връх Снежанка се простират Орфеевите скали.

Извадки от завещанието на Плевенския Вакъф и завещанието на Гаази Али бея:

Село Боженци е само на 16 км от Габрово, нагоре в планината. Всъщност то е със статут на архитектурно-исторически резерват с 600-годишна история. Малкото къщи с каменни покриви са разположени на двата бряга на река Божанка, която извира недалеч от селото. Тук ценното не са само къщите, но и историите.

Преди да почине, бай Али разказал...

Бях млад. С баща ми пасяхме овцете под Кадемлията. Един ден той ме изведе високо. Показа ми изворче и заръча да го помня, защото в скалите при върха само тук имаше вода. Минаха години. Баща ми се спомина. Един ден, като бях на село, дойдоха двама офицери и запитаха за кладенчето на Кадемлията.

Някога в Старозагорския Балкан е шетала четата на Бойчо войвода.
Между тях имало и едно момиче - Калинка. Хубава мома била тя. Със снага тънка и гиздава; с лице бяло и румено; с очи сини, като синчец в момина градина, а устата и, като че ли със сребърна паричка била рязната. Русите и коси се спущали на две дебели плитки по раменете.

В Преславската планина е проходът Дервиш. Пътя през него наричали Шахан Йолу. Проходът и пътят се пазели от крепост, наричана Белото градище. До днес по тези места личи водопроводът. От крепостта се виждат като на длан Преславското и Шуменското поле. Легенда разказва, че тук била лятната резиденция на българските царе. Дворците били много богати. Имало чешма от чисто злато. В подземието била царската съкровищница, пълна с богатства от цял свят.