09272021Пон
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Легенда за Мартеничката

Пижо и Пенда

Първи Март е един от най-мистичните наши празници. Всички го празнуват, но малцина знаят какво точно символизира този прастар обичай... Една от най-разпространените легенди у нас, адаптирана по редица народни песни, гласи известната история за дъщерята на Кубрат Хуба(ва), и гълъбът пренесъл бяло-червен конец до Аспарух. В легендата разбира се има известна истина, защото има песни пеещи за наш Цар превел ни в тези земи, и сестра му. Идеята за птицата донесла вест от далечни роднини, обяснява напълно защо старите хора са вярвали че когато се види първият щъркел(известие за идването на топлите дни) то мартеницата трябва да се свали.

В края на живота си хан Кубрат извикал петте си сина и им поръчал да не се делят никога, а да бъдат винаги все така заедно-задружни и весели, та да не могат враговете на България и на тях самите да ги нападнат и заробят и погубят.
Минало известно време и ханът починал – та дошло време за проверка на думите му. Точно тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба.
Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на петте сина да го признаят за техен владетел. Само и единствено така щял да освободи сестра им и да им остави земите без безчинствата на войските си. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание и не знаели какво да решат.
Най-големият син-Баян решил да признае хазарското владичество и останал при своята пленена сестра. Другите му братя не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена-къде да се установят. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Точно преди да се разделят завинаги-братята тайно се разбрали с Хуба и Баян да останат при хан Ашина – поне докато намерят някаква свободна земя. След това Аспарух щял да им прати някаква птица, вързана със златна нишка на крачето-знак да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял един гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били уговорили-Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Но не знаели какво да направят. Само гълъба можел да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел един бял конец, който Хуба вързала на едното крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети нагоре, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват много зловещо. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал още в ръката си, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели и веднага побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да преминат реката и ги довел при своите войници. Взел конеца от ръката на Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец(помислете). След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение-което спокойно можели да предотвратят! Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите-сега и завинаги! Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартеници, носещи им здраве, радост и успех-за да се преборват успешно с всяка трудност и за късмет във всички бъдещи начинания!

Митология - Баба Марта и мартениците във времето

От 1 март се смята, че този ден студът влиза на четиридесет метра надълбоко в земята.От март може да се очаква абсолютно всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг,и дъжд и мъгла и дни на пречистване, подреждане на душата.Март е месецът, в който народът ни се подготвя и за едно друго раждане-Възкресението(началото на пролетта). В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна жена – с много променлив нрав. Докато се смее-изведнъж заплаче. Много често през месец март, когато има хубаво време хората се лъжат и изкарват своите стада на паша. В преданията Марта бързо напомня за себе си и своя нрав,праща студ и мраз и сняг, а стадата и пастирите се вкаменяват и теглят жестоко. Известно е, че Марта може лесно да се разсмее, но и да разплаче. Наричат я „единственият женски месец в нашия календар”, но според една приказка месец март пък някога е бил мъж. Той си имал две жени: първата – грозна и стара, втората – хубава и млада.Когато Март гледал едната -времето ставало студено , когато погледнел другата – стопляло се и слънцето веднага грейвало.

Ритуали в основата, на които са мартениците

На 1 март добрата българка почиства къщата си – да свети и да грее от чистота и белота(като пред едно ново начало), изтупва дюшеците навън-на слънце, подрежда красиво дома си.

Гадания и предсказания.

Мартеници се връзват за крепко здраве и плодовитост.
По мартеницата девойките можели да познаят и какъв ще бъде момъкът, за който ще се омъжат. Като видят първата лястовица или щъркел или първото цъфнало дръвче, те яоставят под някой камък. Поглеждат я чак когато слънцето се завърти отново към студено-есен и зима, т.е точно след половин година.Ако под тези мартенички са полепнали мравчици- ще е беден техният избраник(такъв ще е момъка). Ако закачат мартеници си на цъфнало дръвче, ще са румени и здрави през абсолютно цялата година. Ако мартениците се хвърлят в река, злото ще се оттегли и всичко ще върви като по вода. Много разпространено и до днес е поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по негоb ще познае каква година му предстои(май главно за жените).

Символи свързани с мартеници

Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие-за богатство и късмет. Изработва се от усукани памучен или вълнен конец-като основните цветове са бял и червен(естествено). Бялото е цвят, символ на чистотата и невинност, на радост, красота. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгарящото и залязващото слънце, на огъня, победата и живота. В Родопите мартеници се правят от всички ярки цветове, в Софийско част от основните цветове са синьо и червено и зелено. Синия цвят е свързан с небето и водата – два от четирите основни елемента на света. Смята се за белег на божествената вечност и заедно с това на аристократичност. Зеленият цвят е знак на плодородие, здраве, възраждане, празничност. Когато се правят мартеници-конецът задължително се усуква наляво.Традиционно българските мартеници включват и различни елементи и символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста и то сини(против уроки),паричка (за благополучие) и много други символи,но смисъла е един-даряване на надежда за всеки човек!

  • Известно е че мартеницата е типично и единствена българска традиция.
  • Тази традиция не е прекъсвала вече повече от 1300 години в Дунавска България но не възниква тук.
  • Мартеници са широко разпространени и в някои части на днешна Румъния, Македония, Гърция, Сърбия, Албания - из всички части на Българската Етническа Територия и поселения.



  • Нови

  • Най-четени