Боля ли те? Пулсирам ли във теб?
Изгарям ли плътта ти като огън?
Смразявам ли кръвта ти като лед?
Но да се отречеш от мен не можеш!

Изглеждам по-силна, победила себе си...
и съм свободна да си поема дъх и да изкажа всичко на глас...

Беше като в приказка вълшебно.
Беше вълнуващо и нежно.
Беше като Пролет за Земята.
Беше - прераждане за мен самата.

Погледни в очите ми,
ще видиш колко обич крият те!
Погледни в душата ми,
ще разбереш какво желае моето сърце!

Животът ме направи силна
с безбройните си изпитания,
не станах егоист, ни меркантилна,
не са ми чужди хорските страдания,
научих се да не робувам
на собствените си желания.

Студено е навън... а сякаш в мене
прониква бавно този зимен студ,
душата ми по мъничко превзема
и я превръща във безчувствен лед.

Ако вечер очите за сън не заспиват
и светът се усмихва различен,
не терзая с въпроси душата щастлива.
Имам отговор. Аз те обичам...

На връх в планината малка къщурка,
кацнала сякаш на хълма от сняг.
Борове столетници,с клони от преспи
ревниво я пазят от външния свят.