Навън отново вали.
Самотно и пусто е в душата.
На вратата се позвъни.
Погледнах - беше тъгата.
Добра вечер тъга!
Влез. Заповядай. Седни.
Нека затворя вратата.
Искаш ли нещо? Кажи?
Да, малко е късно за гости.
И не ми се говори сега.
Но ти си мокра до кости...
почакай, кърпа ще донеса.
За какво да говорим?
В мен всичко мълчи.
Аз не искам да спорим.
Нека просто поседим.
Дъждът отдавна спря...
Ще тръгваш ли? Върви!
Аз още миг ще постоя.
Виж!
Проясни се и грейнаха звезди!
Автор: Регина Арабаджиева
Добра вечер тъга