Бъди свободна като вятъра,
Да раждаш с вяра своите мечти,
Над планини от трудности да се издигаш,
Над морета от човешка завист прелети!

Родена съм във момина сълза,
сляла се с водите буйни на река...
Родена съм с криле на птица
...и с образ нежен на сърна...

Ако някой попита за мен
ти кажи, че съм тръгнала вчера,
да спасявам света огорчен
с нова тайна, разкошна вечеря.

Каквото и да се случи -
сутрин рано се вдигай
/дори цяла нощ да не си мигнала/,
среши се старателно и красиво,
оправи старателно леглото си копривено,
старателно опъни маската на лицето,
една брошка сложи -
да не прозира сърцето ти.

Жената се преражда непрестанно,
във всеки миг – по-истинска и силна.
Тя всяка трудност ще подпре със рамо,
а болката ти – ще изпрати в миналото...

Жена съм... И във мен вродена
потрепва нежност на кокиче.
Трева съм. И във мен, зелена,
цветята пъстри ми се вричат.

Когато Бог създавал е жената,
душата си откъснал за модел,
шест дни я ваял от дъгата,
косите ù от звезден лъч изплел.

Луда съм, вярвай ми, луда съм.
Полудяла от весели мисли.
И щастлива подскачам
в реалния сън
на жмичка играя си с всички.