Да си жена
жена до съмване
и майка до смъртта,
приятелка при хрумване,
когато се наложи и сестра.

Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.

Аз още съм жена
и още търся нежността,
и още сякаш съм суетна,
забравила за възрастта.

Името ми е Огън!
Паля сенките на нощта и гоня Мрака.
Кипвам кръвта ти.
Давам топлина на душата ти.

Черните ми дни, белите ми нощи.
Грешна без вини, праведна без прошка.
Денем – Пепеляшка, сбутана в кьошето,
гущер без опашка, сиротинче клето.

Кое на този свят е само мое?
Децата ми? Отлитат някой ден.
Усмивките? Раздавам ги на други.
дългът? На друг е посветен

Осъзнаваш ли колко си хубава?
И колко си истинска. Без да знаеш това!
Създадена до болка да бъдеш обичана.
Макар и понякога да си безкрайно сама.

В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и потискам.
Лъжа - необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.