Черните ми дни, белите ми нощи.
Грешна без вини, праведна без прошка.
Денем – Пепеляшка, сбутана в кьошето,
гущер без опашка, сиротинче клето.
Нощем съм Змеица в звездните поляни,
пърхаща Жар-птица в топли мъжки длани.
Черните ми дни са риза от коприва –
те в буквален смисъл бавно ме убиват.
Белите ми нощи – не насън – наяве –
жадно ме докосват и ме съживяват.
Светла във греха, без грам вина щастлива,
всеки ден пресъхнал през нощта поливам.
Цъкат отстрани как съм жива още –
аз за черни дни спастрих бели нощи.
Маргарита Петкова