Светят сребърни нишки в косите ти, леко разрошени.
Като мъдър приятел останал е ланшният сняг.
А годините тичат към нас със мечти захаросани,
в малка снежна шейна, неуморно и в делничен бяг.

И когато утихнат камбаните.
И когато искрите изгаснат.
И когато заспиме след празника.
С надежда в съня си безгласен.

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.

Не се загръщай в сиви настроения,
по Коледа се случват чудеса!
Разтварят се в небето измерения
и пак дете си с рошава коса.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Дърветата приличат на принцеси,
отиващи на празничния бал.
По пътя им - дантелени завеси
и блясъци от зимния кристал...