Безброй звезди проблясват в празничната нощ.
Безброй очи будуват, пълни с жажда за живот.
Безброй сърца потрепват с надежда и копнеж,
Протягат се към щастието с неутолим стремеж.
Дори хората, преследвани от бедността;
Дори страдалци, приковани на легло от болестта;
Дори затворниците зад решетките, изкупващи вина;
Бог знае всекиго по име, всички те са Му деца.
Поглежда от Небето Той и вижда как:
За да надвият отчаянието, започват да пируват;
За да усетят, че са живи дивеят и танцуват;
Някои се напиват до несвяст,
Други пеят докато останат без глас.
Някои излизат и правят золуми,
Някои кротко разтягат локуми,
Но всички мечтаят нещо да се случи -
Искат да се събудят и животът им да се отключи!