171 Ти в сърцето ми ще бъдеш до живот, ти в съзнанието ми ще блестиш и когато дойде последния ми ден ти пак ще си във мен и нивга няма да забравя твоята усмивка и твоя плам.

131 Две сълзи по лицето ми се стичат.
Две сълзи не знаят как да спрат.
Те знак са за това,че те обичам
и няма никога да спрат.

161 Едно момиче сърцето ми открадна...
едно момиче, заради него живота ми пропадна...

121 Прости, че те забравих, в живота друг намерих аз!
И никога не ми прощавай за нашия последен час!
Когато казах ти махни се, ти отиде си без страх!
Сега те моля, забрави ме, за всичко съм виновна аз!

151 Ще ме загубиш, но ще осъзнаеш.
Без мен не можеш да си ти!
Ще ти липсвам и ще ме желаеш.
Вината в себе си търси!

111 Не, не, не целувай, даже на раздяла, за сбогом не подавай ми ръка, защото вече любовта е отлетяла, защото няма обич на света. Кажи ми ти чия вината беше и кой помрачи нашата любов, и кой прекъсна нашите срещи, и кой ни раздели, кой ли бе това. Не ме целувай даже на раздяла, за сбогом не подавай ми ръка, че любовта далеч е отлетяла, че мъртва, днес за нас е тя!

141 Искам да те имам, но не мога, нещо пречи, нещо ни дели. Чуй, обичам те до изнемога, но малко е това за теб, нали?! Как трудно е да шепнеш "Сбогом!", когато искаш да извикаш "Остани!", когато любовта загива, но с нея нямаш сили да загинеш ти!

101 Защо мълчиш? Тишината ме убива! За нас надежда все още има! Нима усещаш, че нищо вече няма да се върне? Долавяш ли в гласа ми топлина? Бездънна ли е пропастта, която двама ни разделя? Ще мога ли аз някога да ти простя? Но ти не се промени! Нали твърдеше, че ме обичаш? Не те ли води болката при мен? В спомените не намираш ли утеха, че днеска си така студен? Защо мълчиш? Тишина ме убива!