12222024Нед
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Тъжни спомени от 121 до 130

121 Прости, че те забравих, в живота друг намерих аз!
И никога не ми прощавай за нашия последен час!
Когато казах ти махни се, ти отиде си без страх!
Сега те моля, забрави ме, за всичко съм виновна аз!


122 Ще дойде ден да си отмъщавам и ти ще срадаш обещавам. Искам да съжаляваш за болката, която ми причини и със сълзи на очи да кажеш: "Обичам те, прости"!


123 Мога да ти кажа "сбогом", и няма да те моля да се върнеш! Макар, че те обичам толкова много, ти сълзи в очите ми няма да зърнеш!


124 С любовта недей да си играеш. Със себе си бъди суров. За да може в твоя път да разпознаваш лъжата от голямата любов.


125 Ти мислиш че ще те забравя, но знай сърцето ме боли, ти беше първата ми обич и пак последна ще си ти. Никога няма да узнаеш тайната на моята душа, прости не мога да те мразя безумно те обичам, но мълча. За любов и обич не ще те моля, пред теб на колене не ще стоя. Обичам те, за мен си всичко, но горда съм и права ще умра. Обичал ли си без да те обичат и страдал ли си както страдам аз? Навярно не защото винаги си бил обичан. Отиваш си, добре върви. Не искам и не мога да те спра, но помни, когато всичко изгори не можеш да запалиш пепелта и все пак нещо ще остане дори това да бъде пепелта, защото всичко силно и голямо оставя някаква следа. Имаш много приятелки една от които съм аз, но знай, че никоя не те обича, тъй както те обичам аз! честито за новата придобивка! Пожелавам ти тя да те излъже, така както ти излъга мен и да изпиташ болката, която аз чувствам в момента!


126 Обичам те, шепти сърцето, умиращо почти! Аз - готова съм със теб да страдам, за да не те боли! Душата - чаша смупена, кърви! Последната сълза отронвам - Боже, как боли!


127 Страхуваш се от моето мълчание. Навярно мислиш, че ме губиш, че може би си станал за мене скучен ти? Да ще ти се да е така. Недей да си мислиш, че няма какво да ти кажа. Аз мога с думи да те засипя, но колко струват тези думи днес? Има ли смисъл да ги изричаш нима сам не виждаш, че те обичам!


128 Защо сърцето ти е от лед?
Защо влюбих се точно в теб?
Защо реши таз съдба да си играе с любовта?


129 Изневери ми ти. Ти ме гледаш с толкова омраза, сякаш черната смърт е била при теб. Тя е по-красива от мен, тъй прецени си ти. Ти стоеше на кея и гледаше красивото море и мислеше си може би за неините сини очи. Но никога недей забравя, че вечна обич нийде няма! Все нещо ще ви раздели. Животът е мръсен и знай, трябва да бъдеш предвидлив. Ти ще се върнеш при мен, но ще бъде късно, твърде късно. Аз сърцето си от мъка на друг ще подаря, зашото аз те обичах, но ти не ме разбра!


130 Не взимам наркотици, не пуша и не пия, всичко е на ред, но не мога вече да крия, че съм пристрастена към теб.




  • Нови

  • Най-четени