131
Две сълзи по лицето ми се стичат.
Две сълзи не знаят как да спрат.
Те знак са за това,че те обичам
и няма никога да спрат.
132
Когато някога ти стане тежко,
когато някога те заболи,
помни че всичко е човешко,
човешко е да се греши.
133 Видях те отново да обръщаш гръб. Видях те надолу да се препъваш по този стръмен път!Чувствам че отчаянието отново ме връхлетява. Чувствам, че сърцето ми пак се забавя. Не искам вече тази светлина, искам само вечна самота. Влизам в празна тиха стая наслаждавайки се на тъмнината и тишината. Искам да сложа край на всичко – край на живота си, край на любовта! Думите са напълно ненужни – те само нараняват сърцето ми изпълнено с болка и гняв! Нека минават годините… Аз ще остана в тази тъмна стая докато най-сетне дойде моят край!
134
Защо замина тъй далече?
Моля те върни се,
не ме измъчвай вече.
Спомни си прекрасните дни,
изпълнени с радост и малко сълзи.
135
Спомни си колко те обичах
и всичко лошо в теб отричах,
защото всеки прави грешки…
Но нима те не са човешки?
Аз искам да съм с теб,
да разтопя сърцето, застинало от лед.
136
В очите ми няма блясък, защото, не те виждам!
На устните ми няма усмивка, защото не те целуват!
Но сърцето ми не е празно, защото в него си ти!
137 Виждам те сега и осъзнавам колко много си се променил. Искрата в очите ти, която ме влудяваше, я няма, усмивката, която сякаш казваше обичам те, липсва. Начинът, по който говореше не е същият, няма го спокойствието и сигурността в гласа ти. И тебе те мъчи нещо, нали? Май и теб те боли!
138 Няма какво да се пробваш с мен! Най-много да ме имаш за един ден! Сърцето ми е на хиляда пърченца, заради наконтени момченца, и просто разбери, няма да има с какво да те обичам и за малко дори!
139 Кажи ми ти?! Няма нищо истинско в тебе, истината е, че си лъжа, с мене просто си убивал време, кажи ми как можа?!
140 От тази вечер нататък не саществуваш за мен, за теб ще съм непозната, такъв ще бъдеш ти за мен!