31 Красиво, палаво момиче, защо в очите свети скръб, нима ти някого обичаш, а той ти е обърнал гръб? Сълзи по бузите се стичат и мокрят бледото лице. Но на теб не ти прилича да плачеш заради едно момче. Не помрачавай младостта си, та ти си толкова прекрасна! Не помрачавай гордостта си макар, че любовта е ВЛАСТНА!
32
Раздялата никога не боли!
Раздялата никога не е боляла!
Болят само очите, казващи сбогом!
Болят само рацете очакващи завръщане!
Боли един изгубен свят и милиони разбити мечти.
Раздялата никога не боли, тя никога не е боляла.
33
Хиляди целувки ти ми дари,
целувки, но пълни с лъжи.
И думи нежни колко си прошепвал,
но и те са на шега.
Лъжа след лъжа...
малко по малко съсипваш любовта.
Но не, аз няма да забравя момчето със сините очи.
И всички болки ще преглътна,
защото сърцето ми лудо тупти.
То силно ми шепне: "Обичай го ти!"
34 Колко е трудно да не заплачеш, когато в теб гори, когато искаш да покажеш, че не те боли. Колко трудно е да кажеш “Сбогом!”, когато искаш да извикаш “Остани!”
35 Само обичалия знае какво е истинска болка... да си дал всичко на някой..., а той да го вземе и да разбие сърцето ти...
36 Бях каквато ти ме искаш... само, за да ме обичаш... И коя съм вече аз незная... Със сърцето си се влюбих, но душата си изгубих... и сега си плащам за това...
37 Аз знаех, че така ще бъде, знаех че рано или късно ще се разделим, но ти невярваш в мойте думи и казваше: за мен си само ти... може би загубих, а може би и ти...
38
Сама съм аз, навън вали,
в очите ми блестят сълзи,
Бих искала да кажа "Остани!",
но ти не би ме чул, нали!
39
Аз помня твоите писма как вечер ги четях сама,
и мислех, че е вечна нашата любов,
като земята слънцето и тоз живот.
40
Аз помня нежните слова, които ти на друга ги мълвиш сега.
Остави ме заради друга ти, но аз не разбирам, разбери!