21
Ще дойде ден да страдаш!
Ще съжаляваш за болката, която ми причини
и със сълзи на очи ще кажеш:
"Моля те, прости!"
22
Няма смисъл да се пробваш с мен.
Можеш да ме имаш само за един ден!
Сърцето ми е на хиляда пърченца,
заради наконтени момченца.
И просто разбери!
Няма да има с какво да те обичам и за малко дори!
23
Кажи ми ти?!
Няма нищо истинско в тебе.
Истината е че си лъжа!
С мене просто си убивал време.
Кажи ми?
Как можа?!
24
Защо не мога да ти го кажа?
Да изкрещя в лицето ти, че те мразя!
Защо не мога за съм жестока?
Защо те обичам все така?
25
Искам да те имам, но не мога, нещо пречи, нещо ни дели!
Обичам те до изнемога, но малко е това за теб, нали?
Трудно е да шепнеш "Сбогом!",
когато искаш да извикаш "Остани!",
когато любовта загива, но с нея нямаш сили да загинеш ти!
26
Вали ли? - не това бяха моите сълзи.
Искам ли те? - не вече те имах.
Щаслива ли съм? - да защото си далече.
Мразя ли те? - не вече си ми безразличен.
Силна ли съм? - да защото се преборих със себе си.
27 Не ме вини не ме съди, не стана така както искаш ти. Съжалявам, че дадох надежда за това, ти ме подлуди, затова пиша така. Да знаеш трябва да се разделим, не може така напред да вървим. Желание и страст, несбъднати мечти, а мен ме просто забрави.
28
Тя беше едно от онези момичета, които си играят на:
ОБИЧА МЕ - НЕ МЕ ОБИЧА,
но не с листенца, а със сърца...
29 Когато бяхме заедно ти реши да се разделим, когато аз не съм сама сега ти ме търсиш. Защо? - защото не знаеш какво искаш...
30 Родил се дявол във нощта коварна. Надвесил се в нощта над мен с черни пипала и казал с глас на безпощада - "Нещастна ти бъди в любовта". Изрекал тези думи страшни заклатил той коварната глава усмихнал се с усмивка зла и ми пожелал да нямам никой на света.