81 Тръгна си, но аз знам, че ще се върнеш. Мрази ме, ти пак ще ме обикнеш. Целувай друга, и мен ще ме целуваш. Забрави ме..., но не можеш...
82
Пътека ти показах, но уви
отново мълчаливо ме убиваш!
83 Часовникът се смее от стената - пропуснала съм най-щастливия си час, когато някой дълго ме е чакал, а аз съм чакала да чуя твоя глас!
84 Оставям те, защото те обичам, защото с мен не си щастлив. Не съм за теб желаното момиче, а ти си толкова красив! Оставям те, защото те обичам - живота с друга сподели! Недей да бъдеш с нея безразличен, а цялата си обич ти й подари!
85 Не вярвай, че има Истински хора. Не вярвай, че те Обичат. Не вярвай, че можеш да намериш опора в тези красиви, но подли сърца. Защото и аз вярвах във нещо прекрасно, защото и аз съм човек, но всичко излезе тъй просто фалшиво, присъщо на нашия XX-ти век.
86 След залеза на всяка вяра настъпва болка и тъга. След залеза на всяка обич настъпва мрак и пустота. Когато виждаш, че една любов умира, а ти не можеш с нея да умреш. Когато някой си отива, а ти не можеш да го спреш. Тогава виждаш, че мечтите са измама, че обич имаше, а вече няма. Че си била щастлива, но не си го проумяла.
87
Мразя очите си, защото те видях.
Мразя устните си, защото те целувах.
Мразя ръцете си, защото те докосвах.
Но мразя и себе си, защото те обичах!
88
Пиша на две очи, чиято светлина не бе за мен!
На едно сърце, което нямам право да спечеля!
На едно момче, което винаги ще търся, но няма да намеря!
89 Сега е мой ред да съм жестока, сега е мой ред да казвам "Не!", да обвинявам и проклинам, да мразя мъничко поне. Сега е твой ред да страдаш, на колене да ми се молиш, и от любов да плачеш. Сега е мой ред да те ударя, сега е твой ред да те боли, да гледаш как любов догаря и тихо да шепти "О, спри!" Сега нещата са различни, не са тъй както са били, сега не аз, а ти ме викаш, но всичко свърши, разбери!
90 Един ден ти ще ме попиташ кое е по-важно за мен - ти или животът ми. Аз ще кажа животът ми и ти ще си отидеш без да рабереш, че за мен животът си ти!