91 Ти си добър, ти си много добър, на ръце би ме носил по стръмния път, би ме люлял, додето заспя, както приспиват децата. Ти си добър, ти си много добър, но аз другиго чакам по цели нощи да се завърне. И съм се мъчила и съм плакала и съм чакала да ме прегърне. Той е нежен и груб, той на теб съвсем не прилича. Ти си добър, ти си много добър, но аз него обичам.
92
Защо се ровиш в пепелта?
Там няма да откриеш огън.
Не знаеш ли, че с любовта е свършено,
щом някой някога ти каже сбогом!
93 Тръгни на път - когато цялата трепериш, тръгни на път - когато всекиго си чужда, и дано някъде намериш - едно сърце кумуто да си нужна!
94 Едва, когато нещо си отиде, едва, когато с нещо се простиш, разбираш колко много ти е нужно и започваш да тъжиш. И знаеш, че не ще се върне вече, и празното местенце те боли. Дори светът надолy да обърнеш, пак не ще го върнеш ти. И мъката от страшната раздяла, дълбоко във сърцето ти гори. Разбираш, че за нещо си живяла, за нещо, със което се прости.
95 Искам в черно да бъда облечена, искам сълзите да бъдат от кръв, искам ръцете ми да са ледени, да късам от устните плът. Искам да разбия сърцето си, да нарежа с огледало вените, да замразя лицето си, душата ми да лети като птиците. Искам да плача, но не искам да гледаш. Искам да мразя, но не теб. Искам да обичам, но не умея. Искам в черно да бъда облечена, искам крака от стъклo и огън вместо коси. Искам изгрев в тунела и слънце, което не спи. Искам дом в пръстта, искам свещ да гори в сърцето ти. Искам обич и след смъртта. Искам живот, но какво е това?
96 Защо не съм в твоите прегръдки? Защо не милваш моите коси? На друга днес даряваш тази тръпка. При друга си, но завинаги в мечтите ми!
97
Нарани ме! Знаеш го, нали?
Плаках! Ще плачеш и ти!
Виках! Не отговори нали?
Молих! Ще молиш и ти!
Исках! Но нямах нали?
Лъгах! Но лъга и ти!
Страдах! Знаеш нали?
Обичах! Ще обичаш и ти!
98 Кажи ми някога дали си обичал, но не на думи или на шега? Кажи ми някога дали си почувствал какво е всъщност любовта? Искаше ме - станах твоя! Това ли беше твоята мечта? Искаше да те обичам и както винаги успя! Кажи ми някога дали си обичал, но не на думи или на шега? Няма нуждa да ми казваш, вече знам, че аз съм спомен отживян!
99 Вярвах в теб и те обичах, прощавах всеки следващ грях, на наивница приличах, единствено за теб живях. А ти излъга ме жестоко, скри истината ти от мен, нарани ме тъй дълбоко, обърна се света за ден. И пак съм аз така самотна, и плача в мрака без вина, и роня сълзи, и проклинам несправедливата съдба. А защо ли не проникнах в твойте мисли, не разбрах и в идеята не вникнах, че за тебе аз не бях? Повярвах ти, но стига вече, остави ме ти сама, бягай много на далеко - тесен е за нас света!
100
Мразя очите си, защото те видях.
Мразя устните си, защото те целувах.
Мразя ръцете си, защото те докосвах.
Но мразя и себе си, защото те обичах!