Жената се преражда непрестанно,
във всеки миг – по-истинска и силна.
Тя всяка трудност ще подпре със рамо,
а болката ти – ще изпрати в миналото...
Сълзите ти ще бъдат нейно бреме,
с тревогите ти нощем ще заспива.
Жената притежава всяко време,
и щом го раздаде е най-щастлива...
Тя пише свойта обич многократно,
и тъй я продължава до безкрая.
Изгубиш ли я – искаш я обратно.
Намериш ли я – разгадал си Рая...
Жената е Живот. И го създава.
И тихо като дъх ще съществува.
Тя носи във сърцето незабрава,
а в устните ти – смисъл да целуваш...
Светът се срива затова в краката и –
в небето си с любов да го въздигне.
А тя върви на пръсти през душата ти,
и стига и едно – да я обикнеш.
Автор: Мира Дойчинова - irini