Жена съм... И във мен вродена
потрепва нежност на кокиче.
Трева съм. И във мен, зелена,
цветята пъстри ми се вричат.
... Вълна съм... И съм тъй гальовна,
ръцете ми са фино кадифе.
Усмивка съм. И то - чаровна,
пробива всички ледове...
И нож съм...И когато трябва
прорязвам с острието и леда...
Със него режа аз и хляба.
Солта съм, а също и меда...
Утроба съм... И в мен е скрито
бъдещето - тайнство тъй вълшебно!
Вселена съм... И неоткрито
грее огънче във мен - потребно!
И обич съм. Със мен изгряват дните.
И страст съм... С мен палуват и звездите...
Жена съм... Вечност необятна,
прикрила в нежните си пазви
любов и сила непонятна -
светът голям да се опази...
Автор Лили Чолакова