Нощ е. Луната навлезе в своите владения.
Бавно притварят се уморени очи.
И идва съня с тихи стъпки при мен.
С него пристъпваш бавно и... Ти.
Нежно докосваш ме. Силно прегръщаш ме.
Устните впиваш в горещи целувки.
Тръпна аз цяла под твоите длани,
болезнено-сладко от тези милувки.
Пътувам блажено нейде в погледа ти.
Очите ти въглени - блестят като ден.
И ласките твои и сърцето ти твое
в този момент са само за мен.
И чувам гласа ти - нежна е музика,
и страстно гальовно нашепва това.
що аз искам да чуя от толкова време,
но ти не отронваше тези слова.
Аз зная с изгрева ти ще изчезнеш.
Не бързай все още на власт е нощта.
Остави ме още малко да те усещам,
и още малко да те погледам.
Поспри! Не буди ме, че скоро ще съмне.
Със звездите ще изгаснат и твоите очи.
Прегръщай ме силно! Ти мой си в съня ми.
Такъв и в деня ми бъди.
Утрото настъпи ли ний пак ще се срещнем
по улици пълни с хора, тълпи.
И гузно глава надолу ще свеждам,
за да не отгатнеш мислите ми ти.
"Здравей!" ще си кажем и ще отминем,
някак студено, дори с безразличие.
Но още ще усещам нощните целувки,
и още ще чувам твойто нежно...
ОБИЧАМ ТЕ...
Автор: Гинка Костова
Сън