Животът ме направи силна
с безбройните си изпитания,
не станах егоист, ни меркантилна,
не са ми чужди хорските страдания,
научих се да не робувам
на собствените си желания.
И от житейските уроци разбрах
къде, кога и как
да бъда добра или лоша,
да прощавам дори и на враг .
Отвисоко падах много пъти,
но не спирам да опитвам да летя
мечтите следвах си дори когато
бях с пречупени крила.
Все още се боря?
Дерзай, Животе -
ти няма да ме победиш.
Събрах остатъците гордост
смотах мечтите на вързоп
и рекох си - хайде пак.
И, Животе, да си знаеш....
От днес с теб сме във война,
лесно аз не се предавам
с мене вкара си беля !
Надя Стефанова