Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи...
То, не беше любов, нито вричане.

Нужно е време,
— за да разбереш тънката разлика между преплетени ръце и оковани души...

Да осъзнаеш,
— че любовта не е вечно упование, а човекът до теб - сигурност за цял живот...

Защо си начумерена, красавице?
Не знаеш ли, че тъй се получава
като подложиш топли чувства и възглавница
на оня, дето пет пари на дава!

Прости, че те накарах да тъгуваш,
навлязох бурно в твоя ден,
оставих те да чакаш, да бленуваш
сред сънища и спомени за мен.

Нощ е. Луната навлезе в своите владения.
Бавно притварят се уморени очи.
И идва съня с тихи стъпки при мен.
С него пристъпваш бавно и... Ти.

Навън отново вали.
Самотно и пусто е в душата.
На вратата се позвъни.
Погледнах - беше тъгата.

- Обичам те, обичам те, да... обичам те!
- Аз също...
- О, любов моя!
Като спокойна вълна
аз те докосвам и се отдръпвам
в най-съкровените ти кътчета...

Знам, че се чувстваш ужасно
знам, че те нараних
знам, че те боли
И, че не ти е леко сега
но знам, че те обичам