Усмивка
Светът е тъй неузнаваем
във тези нощни часове.
Едно спокойствие витае,
една илюзия зове…
Приемам нейната молитва.
Съшивам си крила от блян.
И моята усмивка литва
в един безкраен океан.
Там - някъде в далечината -
проблясва твоят ореол
сред царството на красотата
намерил ложе и престол.
Усмивката ми коленичи
и свива своите крила.
Очаква своето момиче,
очаква твоето “ела”.
…А клепките сълзят в умора.
Илюзия пред тях блести.
Очаквам в сън да се повтори
мигът - наречен “Аз и Ти”.
Ясен Ведрин
Прегърнеш ли ме
Прегърнеш ли ме - нека да е връзване.
Ръцете във въжета превърни.
Удавник съм. Завлякоха ме бързеи.
Затворник съм зад каменни стени.
Прегърнеш ли ме - нека е изгарящо.
Сърцето ми до смърт се вледени.
Стопли ме нежно с пръстите си парещи.
И с дъх горещ сега ме целуни.
Прегърнеш ли ме - нека е обричане.
Прекърших клони с обич не една.
Отиваха си моите момичета
подобно вятър, дъжд или слана.
Прегърнеш ли ме - нека да е сливане.
Два кръга нека станат на един.
В едно легло щастливи да заспиваме.
Една съдба докрай да споделим.
Прегърнеш ли ме - нека няма връщане
към минало, към някой стихнал зов.
Прегърнеш ли ме - нека е прегръщане
на вечната и пламенна любов.
Ясен Ведрин