Тръгваш ли вече, моя любов?
Тръгваш, бързаш от мен да се скриеш!
Не... стой... почакай, любов -
не ти, аз ще си тръгна!
В очите ти видях, аз любов -
нежеланието мене да виждаш.
В гласа ти дочух, аз любов -
безмълвното - "Тук ли си още?"!
Спокойно, моя любов,
няма аз, вече да преча.
Ще си тръгна, любов
с чело вдигнато гордо -
и никога вече не ще се върна, любов -
тук, където съм нежелана!
Но, защо ли те наричам
все още - моя любов...
Може би, защото не те разлюбих аз първа...,
а на теб, любовта ми ти омръзна!
Разбирам те, не се притеснявай,
вечна любов, вече никъде няма.
Ние с теб, изключение няма да бъдем,
макар за това да бяхме мечтали!
Не, не ме гледай така...
Тези сълзи, не са нищо, а просто знак,
че вече с теб се разбрахме!
Вярно, ще ме боли много,
но ти не ме мисли,остави ме,
на мен все ще ми мине!
Аз те обичах много, любов
и винаги в сърцето си ще те обичам,
но не мога, насила да те накарам,
да продължаваш да ме обичаш!
Аз сега тръгвам, пътя си нов да открия,
ти по своя, отдавна си поел,
без дори прощавай, да ми кажеш!
Остани със своята нова любов.
Нека тя щастлив те направи
и никога,да не те накара да страдаш.
Защото тогава, любов,
за мен, щастие няма да има!
Николай Балабанов
Тръгвам си, любов - не пълен вариант