Студено е навън... а сякаш в мене
прониква бавно този зимен студ,
душата ми по мъничко превзема
и я превръща във безчувствен лед.
В сърцето ми безумен вятър скита,
дълбае го със ледени длета,
кристален скреж е пулса тих на дните,
мечтите ми - замръзнали цветя.
Там някъде - дълбоко във душата
останало е влюбено зрънцe,
в което се е скрила топлината,
изпратена от твоето сърце.
А мислите - разплетени дантели,
танцуват с дрипавата празнота,
объркани на дансинга се стелят,
като безмълвни есенни листа.
Но идва лято - мислите подрежда,
разпалва огън - старата любов...
По вятъра изпраща ни надежда,
а с топлия си дъжд - копнежа нов.
Край нас ще бъде слънчево и нежно,
а всеки миг - жадуван, топъл щрих.
Потънали във ласкава безбрежност -
с теб всяко чувство ще превърнем в стих...
kadife и Чавдар Райчев