Някога те били три сестри.: една доведена, една заварена и третата природена. Много се карали сестрите, защото всяка се имала за по-хубава, по-работна и по-добра от другите. Нямало мира в техния дом. От майчина и бащина клетва те се претворили на реки.
Между селата Добролево, Търнава и Борован се намирало изворче, водата на което била лековита, но никой не знаел това. Някъде назад в годините в образувалата се от водата му голяма локва започнала да търси прохлада от лятната жега една биволица, която била сляпа.
"Планината, що виждаш сега, нашата Рила планина, някога била жена" - разказваха хората в някогашното село Горни Пасарел, потънало под водите на язовир Искър. - "Та името на жената било Рилка. Тя се оженила за момък от горните земи. Името му било Пирин ..." Рилка и Пирин се оженили против волята на Рилкините родители.
Веднъж, когато свършвали последните дни на месец март, една стара жена, която гледала стадо от стотина кози, рекла: - Циц, козе, на планина! Марта баба, язе баба, а баба на баба какво ще да стори? И изкарала козите в планината, изградила страга*, изнесла ведрата за доене, приготвила се да летува.
Хем и Родопа били брат и сестра – деца на морски бог. Живели на воля из обширните полета, играели и пеели по цял ден. Все измисляли забавни неща, с които радвали и разсмивали околните. Веднъж двете деца решили да се престорят на най-старите богове – мъж и жена, за които слушали да се говори, че владеят водата и земята, птиците и животните.
Витоша и разпрострялата се насреща й Люлин планина били безименни. Шопското население от околните села казвало "Големото било" за Витоша и "Дългото било" за Люлин. Както разказват, имената си тези две планини са получили от една случка, разтърсила съзнанието на хората и останала да живее в спомените им и до ден днешен.
Прочутите Белоградчишки скали са привличали вниманието на стари и млади открай време и за тях се разказват чудни легенди. Една разпространените е тая за двете забележителни фигури: "Монахът" и "Монахинята". Имало някога, в приказни времена, между Белоградчишките скали два манастира: мъжки и девически, които стърчали на двата най-високи върха, оградени с каменни зидове.
Прасета предават града на османлиите
Според една местна легенда, въпреки непрестанните атаки, турската войска не успявала да сломи защитниците на крепостните стени. Турците започнали да гладуват.
Живяла някога много красива мома, толкова красива, че била за чудо и приказ. За нейната хубост и пъргавина песни се пеели и славата й се носела навред. Идвали момци от близки и далечни села, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не харесвала, не намирала прилика между тях за хубостта и трудолюбието си.
