Живяла някога много красива мома, толкова красива, че била за чудо и приказ. За нейната хубост и пъргавина песни се пеели и славата й се носела навред. Идвали момци от близки и далечни села, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не харесвала, не намирала прилика между тях за хубостта и трудолюбието си.
Така минали години. Омръзнали годежарите на девойката, омръзнали и на нейните родители и близки не им е за женене момата. Често отказвали да приемат в дома си сватове, ала тия от дума не разбирали - все се надявали, че с настояване и търпение ще склонят девойката, ще събудят милост в сърцето й. По едно време тя се изхитрила и за да се спаси от честите годежари, казала:
- Ще се омъжа за оня момък, който ме натовари на гърба си и ме изнесе на най-високия връх планината!
Мнозина се стъписали от това желание и се отказали, ала други с готовност се съгласили и опитали. Но всички падали от умора още по средата към върха.
Един ден в селото пристигнал смел и юначен момък. Казвал се Мургаш. Дошъл при девойката подведен от хорските приказки за ненагледната хубост, от песните за нейната доброта и работливост.
Като я видял - замаяла се главата му, затуптяло юнашкото му сърце. И без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и като хала полетил нагоре из стръмното - не усещал ни тежест, ни умора. И успял да се изкачи със скъпия товар на върха. Но, стигнал до целта си, той се строполил мъртъв на тревата. Там го погребали, удивени всички от необикновената му сила. Неговото име дали на върха, най-красивия връх на Стара планина, свързан с легендарни подвизи за българската свобода от годините на турското робство до най-новата ни история