Някога те били три сестри.: една доведена, една заварена и третата природена. Много се карали сестрите, защото всяка се имала за по-хубава, по-работна и по-добра от другите. Нямало мира в техния дом. От майчина и бащина клетва те се претворили на реки.
Но и тогава не мирясали: започнали да се препират коя от тях е най-бърза.
Веднъж, като се карали доста време, решили да преспят в Одрин и на заранта, ако някоя първа подрани и се събуди, да повика и другите, та да се надварват - която първа достигне морето, другите две да я признаят за най-бърза.
Наговорили се и легнали да спят. Но дяволитата най-малка сестра Тунджа не стояла на думата си, ами цяла нощ не мигнала. И още не били пропели първи петли, не били зазорили белите зори, когато тя тихо скокнала и без да се обади на двете по-големи сестри, бързо поела из пътя си. След доста време петлите закукуригали, зазорило се небето и Арда се събудила, разтрила сънливите си очи и като видяла, че Тунджа я няма, че е престъпила уговорката и ги е излъгала, ядно извикала на спящата Марица.
- Марице, сестро най-стара, стани да видиш какво се е случило!
Събудила се Марица, озърнала се, разтревожила се. Двете с Арда започнали люто да кълнат най-малката си сестра:
- Да даде господ, Тунджо ле, да течеш и да лъкатушиш, да пробиваш горите и планините и на нас път да отваряш!
После скочили и хукнали по дирята на бежанката и по проправения от нея път, лесно я стигнали и задминали. Накрая се събрали и трите на едно място и потекли като една река чак до морето. И кой знае защо, тия три реки след Одрин взели името на най-сънливата, на Марица.