Веднъж, когато свършвали последните дни на месец март, една стара жена, която гледала стадо от стотина кози, рекла: - Циц, козе, на планина! Марта баба, язе баба, а баба на баба какво ще да стори? И изкарала козите в планината, изградила страга*, изнесла ведрата за доене, приготвила се да летува.
Хубаво, ама баба Марта люто се засегнала от тази смела постъпка на старата жена. Докачена, разсърдена, тя отишла при брат си Малък Сечко и се примолила:
- Брайно Сечко, заемни ми само три дни от твоите, да уморя тази бабичка, дето ми се надсмива. Малък Сечко обичал сестра си - една сестра сред единадесет братя, и не й отказал. Заемнал й три дни и ела да видиш какво чудо станало! Най-напред грейнало топло слънце, а след час-два като вейнал оня вятър, като се развилнял, та докарал студ и сняг и затрупал всичко - не е за разказване. Веяло, трупало, веяло, трупало и не спряло три дни и три нощи, та се смразили и козите, и козарката, и кучетата.
Замръзнали и ведрата, а стъргата била напълно затрупана. Така замръзнали та и до ден днешен стоят и не могат да се размръзнат. При топло време откъм гърба на вкаменената баба потича вода, ала хората не могат да я пият. А и козите така са дигнали предните си крака, като да се покачат на високите дървета и да бръстят, ала не помръдват - все ги е страх от лютата Марта. Оттогава, от тия тежки, студени мартенски дни е останало името на връх Баба.
*Страга - лятна кошара за стадата, направена от плет или ограден с дървени храсти и трънаци.