Имало едно време един бей, търсещ корените на целомъдрието и хармонията в света. Най - красивата и обичана жена в харема му била българка. Като разбрали, че тя скоро ще му роди два сина, радостта им била огромна.
Откак жена му го помолила да бъде добър с друговерците и да властва не с ятаган, а с ум, с всеки ден той ставал по - добър и целомъдрен. Неговите идеи за добруване и хармония скоро стигнали до султана и той решил да го накаже за самодоволствата.
Наказанието не закъсняло. Една сутрин обичната му жена не дочакала раждането. Покрусен от убийството, я занесъл на ръце в Балкана. Там сам разтопил злато. Полял я от глава до пети. Сложил в ръцете и два големи диаманта, знак за неродените му синове. Сетне всичко в дълбока забрава.
И днес, вятър, дъжд и слънце отгласят от дебрите на Балкана легендата за златната богиня.