Когато сърцето мълчи
и любовта край теб се изнизва.
Животът ти страшно горчи
и самотата душата пронизва.
Присяда хлябът ти чер
и пиеш вода да преглътнеш.
Лягаш на своя дървен миндер
и се чудиш дали ще осъмнеш.
Вятърът в мрака шепти
и ти припява песен тъжовна.
За пропилените твои мечти
и любовта по земята греховна.
Въглен в душата ти тлей,
и чака утрото да го разпръсне.
В което с нов южен повей
любовта за теб да възкръсне.
Когато сърцето мълчи
и любовта край теб се изнизва.
Животът ти страшно горчи
и самотата душата пронизва.