Спиш недолюбена ти в нощта,
макар, че си с друг тази нощ у дома.
В сънят неспокоен, глас ти нашепва,
за една друга обич и изречена клетва.
Думи искрени на един твой приятел,
влюбен в теб и по неволя писател.
Който ти отхвърли без болка и свян,
останал завинаги от теб неразбран.
Аз също дочувам горещите му слова,
събрани в молитва с много тъга.
И затова те питам без корист и срам,
нима си щастлива с другият там.
Може ли той да те гали с поглед тих
и за теб да напише най-искренен стих.
С който да разчувства нежната ти душа,
за любов да я събуди късно в нощта.
Да отрони за тебе сълза от любов
и се раздаде изцяло, на всичко готов.
Със душата си докрай той да те обича,
да те целува нежно докато те съблича.
Не ще да срещнеш ти друг като него,
който да е надвил собственото его.
Да изгаря за тебе във огън и жар,
и сърцето си да положи на твоя олтар.
Не заспивай недолюбена ти в нощта,
макар да си с друг тази нощ у дома.
Нека в сънят любовен глас ти нашепва,
за една друга обич и изречена клетва.