Докато там ти гонеше мечтите,
като чайка кацнала на неизвестен бряг.
Тук едно момче заспиваше със сълзите,
за да се срещне с тебе в сънят си пак.
Много болка и искрена нежност,
в сълзите на момчето съзрях.
Бяха те за мен една дива безбрежност
и се питам как ли сред тях оцелях.
Болката му виеше като буря в сърцето,
която го разкъсваше яростно на две.
И го влачеше през стърнищата в полето,
без да се знае накъде ще го отнесе.
Нежността му беше като прелетна птица,
която ти размахва за сбогом крила.
Но не отлиташе а стоеше на една гореща жица,
за да спаси със крилата си любовта.
Гледах с очите си и тихо се питах,
как ли е възможно днес всичко това.
И дали птицата от пепелта ще възкръсне,
за да размаха отново крила.