Гледам в теб и твойте устни,
цвят божествен в земен рай.
Кой създаде ги тъй изкусни,
че душата ми без тях ридай.
Радост е когато ми говорят,
с думи нежни тихо в нощта.
Дори когато с мене спорят,
най-щастлив съм на света.
Не бързай ти да го отричаш,
а целувка една поне ми дай.
За да разбера, че ме обичаш,
да съм щастлив с теб докрай.
Гледам ти очите. Радост са.
Гледам ти устните. Сладост са.
Кой художник тъй ги сътвори,
че без тях не заспивам до зори.
Гледам ти лицето. Слънце е.
Гледам ти косата. Нежност е.
Кой художник тъй ги сътвори,
че са винаги пред моите очи.
Гледам ти сърцето. Пламък е.
Гледам ти душата. Птица е.
Кой художник тъй ги сътвори,
че без тях аз страдам много дни.
Вглеждай се понякога във мен,
там ще откриеш обща прилика.
И ще си нашепваш тоз рефрен,
една безкрайна любовна лирика.