Поезия

За мене ти си въздух
За мен си светлина.
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда.

Ти си Ада на моя Рай,
Ти си болка от край, до край,
Знаеш не ме изненадва,
че ме боли те радва.

Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.

Съзнаваш ли,че времето отлита
и никога не е било мираж,
съзнаваш ли, че не пита
дали ти трябва смелост и кураж?

Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Аз писах ти,че все за тебе мисля,
че все протягам свойте ръце.
Аз писах ти,че много те обичам,
че много страда моето сърце.

Една мечта неповторима, сложна.
Една мечта просто невъзможна!

Аз някога ще бъда шепа пясък,
а ти прашец от дивите цветя.
Аз - корабът на дъното ръждясал,
ти - чайката която отлетя.