Поезия

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.

Сънувам пътища,
Мечтая да пътувам дълго.
И нека капки кръв от моите нозе.
като калинки върху пътя да трептят.

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Аз тръгвам,
от жестока скръб разтърсвана в нощта.
Студ нахлува
в моята душа.

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Вали, ЛЮБОВ, не плача!
Туй капка дъжд е, не сълза.
Ела, гушни ме! Скрий се в здрача!
С нас пак ще стават чудеса.

Намерих те... когато беше късно.
Погледнах те и хванах за ръка.
Мечтите ми - раздърпани след буря,
политнаха напред, но за кога?

Целувай ме. И пак. Недей престава.
Една целувка сладка искам аз,
една целувка дай ми ти със страст,
ще имаш четири – като жарава.