Дълбока нощ - луната грей -
и чезна аз в тъга; -
самси така, о знам, копней
и той за мен сега...
Ела, безумец, изтръгни
признание, - и с плам
на устните ми прилепни -
и пий нектар от там.
Ела, безумец, въплъти
безумния си блян,
додето в сладостни мечти
духът ми е пиян.
Но ти не чуеш моя глас,
не чуеш! - ах, ела...
Зефир, донес го тоя час
на своите крила!