Сънувам пътища,
Мечтая да пътувам дълго.
И нека капки кръв от моите нозе.
като калинки върху пътя да трептят.
И нека да ме брулят ветрове
и дъждове лицето ми да мият.
Така е по-добре.
Ще съм обветрена, дъждовна,слънчева.
Ще пазя сянката на полетяла птица в мен.
Светулки във очите мище греят.
Зорницата одсветлина родена,
като претчувствие за идваща любов,
събудила ме, ще ме поведе...
И няма никога назад да се обръщам.
Не искам аз ръжда от лоши думи
пак да виждам.
Не искам и да чувам -
далечно ехо на прикрити стъпки.
Ще срешна, вярвам, някой ден
онези стъпки, търсени с години.
Една усмивка като лунен сърп
ще освети и моето лице....
Там, в пътищата дълги и далечни,
протегнати към хоризонта -
като приятелски ръце,
аз ще открия себе си и теб.