Поезия

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Много хубаво сме свикнали
да не казваме "Обичам те!",
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно
щом от някого си тръгваме.

На ръба на последната нощ
и последния ден...Срещу края...
Аз те хванах - отчаян и лош.
И какво да направя? Не зная.

Сън ли бе, или не,
често нощем питам се...
От всичко свято отричам се,
само на любовта обричам се!

Вдигни очи, за миг вдигни очи!
- Защо ?
Не питай, просто погледни ме,
помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме.

Има чувства, леки и неуловими
Като дъха на снега, на мъзгата.
Те се разпръскват, преди да си им дал име,
Но ти помниш смътно аромата им.

Дали случайно спомняш си за мен,
когато пишеш стихове за нея -
косите, устните ми от сатен,
целувката на дива орхидея?

Защо е толкова трудно да мисля за теб?
Не мога ли живота си
Без твоята закрила да живея?
На какво ме подлагаш, не разбирам!