Къде е моята душа сега?
Загубих я в гора от чувства!
Обрекох я да бъде вечен страж,
на жаравата в сърцето,
което вече няма да предам!
Но зная аз ще издържи!
През болка, мъки и сълзи,
от демони и зли очи,
тя любовта ми ще опази!
Сега върви по същата пътека,
обрасла в тръни и беди,
който тя самата е посяла
със егоизма си!
Но, чувства малката утеха
как силно я крепи,
и там в гората от жарава
нов дом ще построи!
И този дом ще стане крепост,
когато съберат се пак,
с оназ душа, с която е създала
две мънички души!
Дано да има сила на земята,
жарта във огън да превърне тя!
И прошката и любовта да станат братя,
за да живеят в радост свята,
онези мънички души!
Така се моли таз душа греховна,
погребала е егоизма!
И всеки божи ден очаква,
онази, другата душа.
Да се завърне с огъня в сърцето,
и с истинския ключ за крепостта!