На ръба на последната нощ
и последния ден...Срещу края...
Аз те хванах - отчаян и лош.
И какво да направя? Не зная.
Златна...Златна...Потрепваш едва.
Неочаквано. Невероятно.
Ах, как искаш - зная това -
да те пусна в реката обратно.
Ти си моят внезапен шанс.
Вик от болка. Кълбо от сложност.
Три желания във аванс.
Три пароли за невъзможност.
Ти! От мрежата ми излез!
Всъщност тази е твоята орис.
Мой последен прекрасен жест
без претенции и без корист.
Отиди си...Дишай. Живей.
Ето - вече спокойно плуваш.
Моя приказке, златна, здравей!
Уверих се, че съществуваш.
Недялко Йорданов
Личен сайт на автора Недялко Йорданов: www.nedialko.net