Вдигни очи
- Защо ?
Не питай, просто погледни ме,
помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме.
- Защо?
Не питай, ти ще разбереш.
Загледай се във погледа ми влажен.
Очите, ако можеш да четеш,
очите вместо мене ще ти кажат.
Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето,
ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без птици и дървета.
А аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй израстнах чер от тъмнината.
Затуй протягам смръзнали ръце
и жадно във очите ти надничам;
през тях се вижда твоето сърце
и аз затуй тъй много ги обичам.