За мъката говорех.
Помниш ли?
За болката от самотата.
За изгаснали звезди,
за нощта и тишината.
А ти...
Обърка всичко...
Отгде се взе
тъй нежна и добричка
лястовице бяла,
в моето небе?
Сърцето ми превзе
о, сладкопойна птичка
нощта за тебе вика,
денят ми те зове.