Поезия

Обичам те, защото ти си радостта...
Защото ме караш да се чувствам както никога до сега...
Мога да ти се доверя без да се притеснявам...
Твоята вяра е това което държи пламъка на любовта жив...

Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

Кънти стаята позната, гола
почукване по старата врата,
ехти във мен притихнала на стола,
втурва се и връща се в прахта.

Копнежите ти всеотдайни
от камък любовта разтварят,
вълнуващи и тъй омайни
студеното сърце изгарят.

Къде е моята душа сега?
Загубих я в гора от чувства!
Обрекох я да бъде вечен страж,
на жаравата в сърцето,
което вече няма да предам!

Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"

Защо се разделихме за толкоз глупава причина
не можахме ли да запазим тръпка помежду ни?
Не от друго, а от детски инат се всичко срина,
През това сме минали, защо не го избегнахме, кажи ми?

За мъката говорех.
Помниш ли?
За болката от самотата.
За изгаснали звезди,
за нощта и тишината.