Поезия

Веднъж ми каза ти:
"Погледни в очите ми,
прилив там блести,
докосни вълните му."

Постой така.
Постой да те погледам.
Душата ми се затъжи за теб.
Забравена, объркана и бледа
те търсеше
и в студ, и в мрак, и в пек.

Не плачи моя трепетна душа,
виж тъгата как слънцето окраде,
виж небето как от болка посивя,
завито в облаци се то на мъката предаде.

Продаваш ли, търговецо, любов,
от онази дефицитната, истинска?
Скъпо плащах за всяко менте,
а получих доживотна зависимост.

Исках да ти подаря любов
и да те обичам без остатък
след студа на дните минали
и на двама ни да бъде топло

Ти дойде тази нощ, като истина,
като стар незавършен кошмар.
Аз от своята стара зависимост
те допуснах до мен прежаднял.

Върху устните ти ще заспи луната
наметната със девствено зачатие.
Желанието ми е гола нестинарка,
нощта е полудяла от очакване.

Най-нежната любов и дивата омраза
Решили заедно да потанцуват
Понесени от ритъма красив
Започнали да се целуват