Не плачи моя трепетна душа,
виж тъгата как слънцето окраде,
виж небето как от болка посивя,
завито в облаци се то на мъката предаде.
Недей, със сълзите си ровиш пепелта
на спомени щастливи,отминали отдавна!
Сега със нас сбогува се и любовта -
уби я той и я остави бездиханна.
Изтрий сълзите си сега, стани,
помогни ми любовта да я изправим!
С теб заедно ще можем да я съживим,
а всичко друго ще забравим.
Хайде, зная че много те боли,
но любовта... тя трябва да живее!
Виж надеждата как моли те с очи,
защото слънцето едва тогава ще изгрее.