Душата ми отдавна е във рани ,
дори след глътка радост , пак боли .
Нощта случайно с теб събра ни -
мечтите плахо ти ми сподели ...
Докосвам устните ти неусетно -
преливат в нас и свян , и грях .
В света на поривите мимолетни -
за обич сякаш зов прозрях ...
Не идвай утро разпиляно
с досада , хитрост и лъжи .
Аз знам , че любовта я няма ,
а само болката тежи ...