Поезия

Ще те търся в аромат на ранно утро,
ще бъдеш цвете, нежна пролетна роса,
ще долетиш с криле на пеперуда
и с мен ще бъдеш както никога добра.

Ти завръщаш се при мен,
с вдигната глава и влюбени очи,
рецете силни протегнал,
а душата горда , все така мълчи!

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?

Прегръщай ме нежно
Нека да чуя сърцето ти, как силно тупти.
обичай ме лудо,
Нека щастие от нас да струи.

Как бих искала при теб да съм сега.
До теб да бъда, когато те боли
От обиди, гняв, лъжи
До теб да бъда,
когато в очите блестят сълзи!
От радост, щастие, веселби

Без думи тихо ме обичай,
че показност не иска обичта,
във вечна вярност не се вричай,
лъжи са клетвите във любовта.

Избухна зората с песен на чучулига.
Слънцето разкъса воала на здрача.
Образът ти, в мислите ми, сънено намига,
щастие ме залива, а очите плачат.

Твойте устни не говорят,
Но душата ти крещи.
Аз я чувам - уморена
Се опитва да мълви.